Уморена от пазаруването, аз се разделих с Роксан и се запътих към плажа. Оставих покупките и събух чехлите си. Взех ги в ръка и бавно краката ми се движеха, минаващи по парещия пясък. Мислих си за толкова много неща. Хората ме заглеждаха, защото след всяка моя стъпка, под краката ми се образуваше вода, заради силата ми и тя се сливаше с океана. Оглеждах се за някое познато лице или някой, който да заговоря...
Нед Юли 31, 2011 6:31 am by Гост
