Как започна с „Дневниците на вампира“? Специално с американска телевизия ли искаше да се занимаваш?Да, така беше. Живея в Лос Анджелис от около две години. Първата ни година тук, просто снимах филми и обикновени гостуващи роли. Направих няколко филма, но наистина започнах да усещам, към края на миналата година, че искам да се развия в американската телевизия, по-специално, защото можеш да развиваш герой по-дълго време, а можеш да осъществиш и връзка с публиката. Наистина израстваш и се развиваш с героя, а това е нещо, което е удивително за мен – вероятността да играеш такава роля дълго време. Така че, когато тази роля се появи, не беше само защото е в американска телевизия, а също и заради жанра, на който съм голям фен. Сега вампирите са жанр. Беше много вълнуващо поради рецица причини.
Имаше ли моменти, когато осъзна колко голяма част от историята е този герой? Когато подписа да играеш герой, който сериозно е изграждан през сезона, беше ли по-забавно като за актьор или изискващо нерви, за да бъде изпълнено?Със сигурност къса нерви и е плашещо. Имам усещането, че това е огромна платформа, от която да тръгна, ако направя каквото искам, ще е чудесно, голямо събитие и много вълнуващо. Но също така я има и възможността да падна по лице пред всички. Не искаш хората да казват „Е, това беше разочарование.“ Бях наясно с това, не когато разбрах за първи път за ролята, а когато започнах проучването й. Търсих онлайна, за да видя дали Клаус присъства в книгите, които не бях чел тогава, и открих множество страници за „Кой ще играе Клаус?“ и всичко подобно. А след това, гледах втория сезон на „Дневниците на вампира“ от 6-ти епизод започнаха да го споменават няколко пъти в епизод, така че имаше огромно изграждане и елемент на натиск в изиграването на ролята.
Как виждаш Клаус, като например каква личност е? Какво мислиш, че го прави най-големият и опасен злодей, който някога е присъствал в Мистик Фолс?Първо, аз го виждам като социопат. Имам усещането при него няма граница между доброто и злото. Той прави каквото си поиска. Това е ужасяващото в него. Той просто изпълнява желанията и нуждите си. Той е най-ужасяващия герой, който някога е едвал в Мистик Фолс, защото със сигурност от видяното до сега и от това, което ще видим, няма момент, в който да си казваш: „О, в крайна сметка не е чак толкова лош“. Той постоянно засилва играта и покачва залозите. Точно когато имаш усещането, че не може да стане по-страховит и си казваш: „Добре, това трябва да е последното ужасно нещо, което прави“, то става по-зле. Елементът на изненадата и небрежното удоволствие, с което той преминава това пътуване, го правят много опасен.
Какво е да се работи с тези актьори? По-забавно ли е да се мразите един друг на екран, когато сте наистина като актьорите, с които работите?Първо, да играеш злодей, по мое мнение, е много по-забавно. Казваш много повече. Обикновено има опорен образ, който е герой, в допълнение на драмата. Вианги съм имал невероятен интерес към злодеите, които са много по-забавни за изиграване. Винаги е по-инригуващо, когато правиш неща с някой, когото харсваш, защото си много по-отворен да предлагаш неща. Също така е забавно. Все едно си стоиш с другарите си и се шегувате, или се вълнувате и се обиждате един друг игриво, но се забавлявате с това. Ако работиш с някой, с който се разбираш и се предполага да го мразиш на екрана, тогава ти се предлага това игриво предизвикателство, когато се опитвате да вземете преднина един над друг и това е наистина интересно. Понякога може да се превърне в игра на тенис. Колкото по-силно удряш топката, толкова по-силно тя се връща към теб. Просто се опитвате постоянно да се измамите един друг и това е много забавно.
Какво според теб мисли Клаус за братята Салваторе? Дали мисли, че единият е по-голяма пречка от другия?Може би. За Деймън смята, че е неконтролируем и опасен. Тези момчета са на около 160 години, а той е на около 10 пъти повече от тях. В най-лошия случай са му неприятни. Не смятам, че той вижда който и да е от двамата като сериозна заплаха. Стефан е по-предсказуемия за него, защото е влюбен в Елена по един благороден начин. Той може да предскаже какво ще направи Стефан и може да го манипулира. Деймън е малко по-труден, защото е непоследователен. Не изглежда да цени особено собствения си живот, затова той се обръща и казва „Убих вещицата ти, можеш да ме убиеш ако желаеш,” и чака да види какво ще се случи. Това може би е малко по-дразнещо за Клаус и определено му оказва повече влияние. Деймън определено се изправя срещу него и Клаус е впечатлен. Мисля, че също така и Катрин е впечатлена.
Какво би искал да видиш, че ще прави или разследва Клаус в сезон 3?Бих се радвал да се върнем в миналото и да видим как Клаус се е превърнал. Ще бъде много интересно. Мисля, че е нужно на един етап да се върнем назад и да разберем как Древните са станали вампир и как проклятието е направено на Клаус, как върколашката му страна е оставена заключена. Бих искал да проуча това. Икайджа говореше за това как моят втори баща е разбрал за аферата на майка ни, избил баща ми върколак и цялото му семейство и така е предизвикал война между видовете. Мисля, че би било много интересно да го разучим, да разберем каква е била реакцията на Клаус и как са се променили отношенията между него и втория му баща. Бих бил щастлив да се върнем назад и да видим всички задно, като семейство, когато всичко това е започнало.
Когато играеш вампир винаги ли трябва да си съсредоточен върху човешката страна на героя, за да е по-истинско за зрителите и за теб? Ретроспекциите помагат ли ти да влезеш в образ?Ретроспекциите помагат неимоверно. Поне за мен. Дадоха ми част от предисторията, преди да пристигна в Мистик Фолс, така че не само разбрах за миналото, но го и изживях. Определено ми помогна. И да, определено играя повече човешката страна. Никога не искаш да играеш прекалено вампирясял и крайно зъл, затова търсиш емоции или черти на характера, с които можеш да свържеш себе си. Режисьорите и продуцентите винаги ни окуражават да бъдем възможно най-естествени и реални, да играем в реалността. Това е начин да подчертаем поведението на Клаус и да го направим по-влиятелен.
Какво беше изживяването да работиш над „Immortals” и кого играеш в този филм?Определено ми хареса да снимам “Immortals.” Героят ми е много различен от Клаус. Клаус е на върха на хранителната верига в Мистк Фолс. Той е човекът с най-висок статус. Героят ми в “Immortals” е с най-нисък статус. Играя Лизандър, който става предател на собствената си раса. Зарязвам народа си и се присъединявам към крал Хиперион, който се играе от Мики Рурк, който събира армията си от войни на Бога. Отивам там, но не всичко е каквото очаквам и се оказвам принуден да остана, няма как да се махна. Третират ме ужасно, защото съм предал народа си и той не мисли, че заслужавам доверието му. Най-накрая се оказвам в нито един от двата свята, не заслужавам уважението на никой. Напълно различно преживяване е.
Как се работи с Мики Рурк?Обичах да работя с него. Страхотно луд е. Толкова великодушен актьор е. Просто е фантастичен. Никога не знаеш какво ще се случи докато сте на снимачната площадка. Толкова се вълнувам да видя филма. Тарсем Синг беше страхотен режисьор.
Има ли типове роли или жанрове, които би искал да пробваш, но все още не си имал този шанс?Харесвам „Живите мъртви.” Огромен фен съм на шоуто. Харесвам и „Dawn of the Dead”, „28 Days Later” и „28 Weeks Later”. Бих искал да участвам във филм, който показва провалите в обществото или малка група оцеляващи в свят, който се срутва.
Източник
Съб Юли 30, 2011 5:31 pm by Гост
