Водните мелници

На брега на реката се намират Водните мелници. Това е едно романтично място, въпреки, че мелниците отдавна са изоставени и не функционират.

Бях се загледала в една сапунка и се разциврих като бебе.. затова реших да излезна да подишам малко чист въздух. Е, все пак вампирите имаме силни чувства, ако не ги изключим, а аз не обичам да ги изключвам. Започнах да ходя по брега на реката. Романтично местенце, но точно сега не ми е до гаджета, но пък какво толкова. Видях няколко двойки да се държат за ръце и да си говорят мили думички и се отвратих от посланието, което носеха мислите им. Ходех бавно и мислех за какво ли не, просто нещо, което да ме разсее.

Водните мелници ми липсваха.Романтичната гледка към тях беше невероятна.Все пак дори вампирите имаха носталгия.
Имах невероятни спомени тук.Това беше едно от тайните ми места преди,но сега често тук идваха много влюбени хора.
Чух стъпки и се обърнах.Беше едно момичес което се срещах за втори път откакто се бях върнала тук.
Усмихнанах се и я поздравих.
-Здравей,Куин!

Загледах се в познатото лице. Да, това беше вампирското момиче от бара.. Катрин.
- Здравей, Катрин! - отвърнах. - Как си?
Огледах се. Нямаше никой наоколо, така че ако се стигнеше до някакъв бой (не обичах да се бия, но все пак трябва да се защитавам, ако ме нападнат) можеше да не пострада някой друг, освен нас.. Засмях се на измишльотините ми и тя ме погледна неразбиращо.

Куин ми изглеждаше малко притеснена,но изведнъж се засмя и се надявах да се е успокоила.
-Не очаквах да те видя тук.
Не исках още от сега да си създавам врагове тук.
Отново и хвърлих ослепителна усмивка и тръгнахме заедно.

- Ами. Знаеш ни вампирите, като гледаме някоя сополива сапунка.. Трябваше ми разходка.- засмях се още веднъж. - Аз не се надявах да видя никой. Просто от години нямам късмета да срещна себеподобни.. - казах и се сетих за онова момиче в бара, наиме Ева.. Дали трябваше да кажа на Катрин, че немога да чета мислите й.. - Ъм. Такова.. Сещташ ли се за онова момиче Ева от бара? - тя кимна. - Ами.. Дарбата ми е да чета мисли, но тя явно е пила върбинка и неможах да чуя нищо... Ако е така защо според теб го прави ? - не исках да я вкарвам в идиотските ми мисли, но се налагаше...

Погледнах Куин която явно бе усетила същото.
-Аз мога да копирам чужди дарби преди години копирах за четене на мисли,но и аз не успях да прочета мислите и.
Но за върбинката имаше само едно обяснение.
-Явно някак си е разбрала за нас.
-Но надали е добронамерена щом пие върбинка.А ти какво мислиш?

Ами, не че исках да имаме лоши отношения с Ева, но се налагаше.
- Мисля, че не знае, че точно ние сме вампири. Но със сигурност знае нещо, иначе за какво му е на човек да се нагълта с върбинка? Може и да е начин на предпазване, но може и да се опитва да направи нещо лошо.. Нямам представа.. - казах и направих тъжна усмивка. - Дали не трябва да я попитаме или..?

Замислих се над идеята,но после я изключих като вариант.
-Ако я попитаме тя ще заподозре нещо.
Тогава се сетих нещо,но заради върбимката и то отпадна като идея.
-Най-добре да оставим нещата да са си така за момента.
"Катрин,Катрин,Катрин!Как може точно на теб да не ти хрумва нищо!?"-си помослих-"Винаги си толкова изобретателна"

- Мисля, че си права. - казах и се замислих. Нямаше нужда Ева да пострада, пък ако започне да прави проблеми, ще се справим. - Ти в Мистик Фолс ли си родена? - попитах, за да сменя темата..

-Не!
Тогава изведнъж в главата ми нахлуха толкова много спомени,че дори изключрните ми чъвства не можеха да се справят.
Спомних си за семейството си,за Клаус ,за Илайжа,за превръщането ми и за това как той ги уби.
Усетих как очите ми се пълмят със сълзи.Обърнах се на дръгата страна и започнах да премигам бързо за да не потече сълзата.
Не можех да повярвам как чувствата които съм потискала толкова дълго щяха да излязат наяве.
Но го направих отново.Овладях положението и се обърнах към Куин.
-Аз съм от България!А ти?

Тя да не би почти да се разплака? Е, и аз бих се разплакала за моя човешки живот..
- Ами в Лос Анджелис.. - казах и се усмихнах. - Живеех с майка ми и татко ми, когато се появи той и ме превърна в това - казах аз и се посочих. - Оттогава много пътувам и сега се озовах тук. - засмях се.

-Аз за пръв път дпйдох тук преди около150 години
Сега си спомнох за Стефан и Деймън.
Тези спомени посрещнах с усмивка
-А харесваш ли живота си като вампир?

- Ами първоначално мразех това, че трябва да пия кръв и да убивам. Но сега, когато се сетих, че мога да пия и животинска кръв, го харесвам. Аз лично не обичам да изключвам чувствата си, но все пак съм благодарна, че имаме такава опция - засмях се. - Обичам това, че имаме готини дарби и можем да победим всеки и всичко. Е, естествено без Древните. Те са адски силни. През 17-ти век се срещнах с един древен. Предизвиках го на шега, понеже бяхме приятели, той не ме осакати много, но все пак го направи. Представи си - 2 седмици се лекувах у дома, а той ми носеше супи. И то пилешки.. Как сме се смеели заедно.. - казах и потънах в спомени за Дейвид. - Знаеш ли? Имам чувството, че има много странни магнитни сили тук, които ме доведоха в Мистик Фолс.

Тя за разлика от мен се радваше на това което аз мразех
Изведнъж каза нещо което ме учуди
Повдигнах едната си вежда въпросително
-Магнитни сили?

Тя ме погледна учудено и аз отвърнах по същия начин.
- Да. Не ги ли усещаш? Теглят ме към гробищата.. и колкото и пъти да съм ходила не забелязвам нищо странно. Може би ти виждаш нещо там, което аз не?

Това усещане ми беше познато?
-Преди дойдох тук заради тях.
Започнах да си мосля как беше названието им.
-Лей линии.Това имаш предвид нали?

-Сигурно е това.. не знам как се казва. Но съм сигурна, че нещо ме търси или иска аз да го намеря.. искаш ли да проверим какво е? - попитах ентусязирано.

Всъщност тя с право искаше да разбере.
-ОК!
Напомняше ми на мен самата
-Искаш ли да разберем ощ сега?
Попитах със същия ентусиазъм

- Става.. кажи кога и къде и съм там. - усмихнах се. Май от нас двете щяха да се получат добри приятелки. Никога не съм имала вампирски приятел. Било пък то и момиче. Щеше да е забавно. Можеше да се състезаваме в гората, да ловуваме заедно, но първо да видим какво ще се получи. Загледах се в очите й и забелязах, че не изглеждат като такива, които да плашат хората и не можах да си я представя страшна да гони някой вълк...

Може би мислите на Ева не,но тези на Куин успях да прочета ибях напълно съгласна.
Радвах се че все още исках да имам и приятели,не само играчки.
-Аммм...на теб кога ще тие удобно?
Отново я загледах въросително.

Кога ми е удобно?
- Мисля, че довечера.. от няколко дни не мога да заспя.. може да е нещо вампирско, или нещо от мен, но просто не става. Какво ще кажеш да се срещнем на гробищата в полунощ? - попитах я.
Полунощ на гробищата. Ще бъде забавно някой дух да бяга от нас. Засмях се на мислите си и я погледнах за да проследя реакцията й.

Не му мислих много.
-Съгласна съм.
Усмихнах и се за пореден път.
-Значи ще се чакаме там.
Прегърнах я и си тръгнах.

Прегърнахме се и аз се усмихнах, след като тя тръгна.
- Да, ще се чакаме там. - прошепнах.
Знаех, че ще ме чуе.
Обърнах се и затичах бързо през късния следобед през гората към къщи.