Бар "Мистик Грил"

Обърнах се и леко надзърнах през прозореца на бара - Кадилака си беше все още там, където го бях паркирала. Което беше хубаво, междувпрочем. Последният път, когато някой се опита да го открадне, въпросният някой го закараха в болница и той прекара почти цяла седмица там, само в компанията на спомена от моите знания в областта на бойните изкуства... Това му беше за урок, че нищо не е това, което излежда.

Щом се успокоих, че колата ми е в безопасност, аз загасих цигарата в пепелника пред мен, натискайки я в стъклото с излишна жестокост. Буклука, който пушех, го бях купила чисто и просто от каприз - попринцип не пушех. Тоест - не страдах от никотинов глад и непреодолима нужда да унищожавам белите си дробове, както повечето хора, независимо дали млади или стари. Но така или иначе, аз автоматично се превръщах в пасивен пушач, щом влезех в някой бар.

Черното ми кожено яке се беше протъркало. Трябваше да си купя ново. А това щеше да стане, ако видя някой да играе покер. Бях достатъчно добра на тази игра, че да спечеля пари колкото за една нощ в приличен мотел и не се колебаех да използвам възможностите си - нямах друг шанс, ако исках да изпълня това, на което бях посветила живота си - отмъщението.

Над хората, насядали по масите в "Мистик Грил", се беше надвесил сив облак, но те не му обръщаха внимание и продължаваха да се занимават с пититетата и разговорите си. Песента, която звучеше за фон, ми беше много позната, но не можех да се сетя нито името, нито изпълнителя й. Да, типично за мен. Аз слушах само каквото имах в колата, а това бяха не повече от няколко албума на Bon Jovi, Guns `n` Roses, Metallica и още няколко по-малко познати групи.

- Един джин - размахах чашата си срещу лицето на бармана и мислено преброих колко чаши бях изпила.

Значи, досега ставаха 2 водки, 1 бренди, 1 ром и 1 бейлис... Чувствах се леко замаяна, но не и пияна, и ще трябваше още да се потрудя, ако исках да достигна онова ниво на емоционално извисяване, на което вече си готов да се качиш на масата и да се съблечеш. Беше малко след четири следобед. Наистина необичайно време за алкохол, но аз си бях такава - необичайна.

Усетих, че някой влезе в бара и се обърнах, за да видя кой е.

Реших да изляза малко на разходка.Видях един бар.Името му беше "Мystic Grill".Щом влязох едно момиче погледна към мен.Тръгнах към нея.
-Здравей!Свободно ли е?
Кимнах към мястото до нея.
Усетих че тя е човек.

Момичето, което влезе току-що, седна до мен щом й кимнах, че мястото е свободно.

- Здрасти - казах и отпих от джина в чашата. - Как сме?

Знам, че въпросът не беше точно на място, но не ме интересуваше. Важното беше да има комуникация, нали в това се коренеше успехът на социлания живот? Засмях се.

-Съпер,а ти?
Подадох ръка и казах:
-Между другото аз съм Катрин.
Загледах се в лицето и и си помислих ,че ще е добра компания за купон.Все още не мсилех да "обядвам" с никой от местните.

Щом стиснах ръката на новодошлата, се почувствах леко странно, но игнорирах усещането. Въпреки, че не трябваше.

- Аз съм... - започнах, но реших да не казвам истинското си име. - Ева.

Е, "Ева" идваше от "Еванджелин", но не беше същото. На момента не успях да измисля нещо по-така, а и ставах подозрителна с това мое мълчание; сякаш не знаех как се казвам. Мислено се засмях на мисълта. Веднъж наистина забравих името си, но това беше в пристъп на ужас и много отдавна - вече бях забравила случката в Пенсилвания, когато единственото, което имах, бяха фалшивите ми документи за самоличност... ПОнякога вещиците бяха много отмъстителни.

Усетих че ме лъже за името си но не и казах нищо
-Приятно ми е Ева!
Барманът дойде и попита какво ще желая.
-Една водка моля.
Обърнах се отново към Ева.
-От колко време живееш в Мистик Фолс?

- От колко време живееш в Мистик Фолс?

Погледнах часовника на лявата си ръка, преди да й отговоря:

- От един час, двасет и пет минути и осем... девет... десет секунди.

Тя се подмисхна. И в усмивката й имаше нещо странно и необичайно, но не можех да кажа какво по-точно. Все пак бях само човек...

Само човек! Мисълта за евентуалния биологичен вид на събеседничката ми ме удари като мълния от ясно небе, но впрегнах сички сили да не проличи подозрението ми. Катрин си поръча водка, а аз изпих на екс моя джин и отново уж нехайно погледнах към Кадилака си.

Прочетох мислите на Ева се заптах дали наистина знае за вампирите ли само предполага.След това видях как изпи питието си на екс и последвах примера и.
Бармана дойде да вземе новите ни поръчки.
-Аз искам същото,благодаря.
След като той замина насочих отново вниманието си към Еванджелин.
-Е разкажи ми за себе си.

Погледнах към бара и реших да пийна едно. Тръгнах бавно към вратата и щом тя се отвори се спрях. ВАМПИР! Усещах миризмата му. Последвах мириса на вампир и се спрях на маса с две момичета. Едната беше вампир, а другата човек. Човешкото момиче май съм го виждала. Но не я познавам. Тръгнах към тях, макар да знаех, че вампирката ще ме усети. Заслушах се в мислите им. Човешкото момиче не знаеше кой знае какво за вампирите, така че ако с вампирката се сбием ще се стресне. "Дръж се!"-наредих си. Закрачих по-уверено и казах:
- Ъм. Здрасти. - двете се обърнаха и ме погледнаха. Вампирката малко по-любопитно от човешкото момиче. - Може ли да седна?

- Не знам дали можеш, пробвай се - засмях се и си поръчах водка.

Барманът ме погледна малко странно, но все пак сложи пред мен стъклената чаша с алкохола. Не трябва да се напивам, не трябва да се напивам., повтарях си, обаче желанията ми съвсем не искаха да ми се подчиняват. Бях в нов град, по следите на вампирът, избил семейството ми, и той можеше да е някъде наоколо, дори на една ръка разстояние от мен, следейки ме, а аз изобщо нямаше да го забележа. Е, за щастие, имах върбинка на достъпно място и медальон, който ме пазеше от дарбите на вампирите. Напълно достатъчно, според мен.

Новодошлата се настани на един от столовете, докато аз отпивах малки, сдържани глътки от водката.

Към мен и Ева се присъедини едно друго момиче.
-Здравей аз съм Катрин!
Подадох и тъка а след това и изпратих мислите си:
"Спокойно,не съм враждебно настроена днес."
След това се подсмихнах и отново ги огледах и двете.

Засмях се на мислите на вампирката. Е, за щастие и аз не бях във враждебно настроение. Реших да не пия особено много днес, затова си поръчах една кола. Загледах се в новите си познати и се сетих, че не съм се представила.
- Оу. Аз съм Куин. - казах и се засмях. - И вие ли сте нови?

-Може да се каже
Усмихнах се.
Все пак преди около 100 а може би 200 години бях живяла тук.
-Разкажете ми за себе си момичета

- Оу, аз не съм интересна - казах вднага. Миналото ми беше последното нещо, за което исках да говоря, без да лъжа. - Но ми е интересно да чуя вие какво имате да кажете за себе си.

Куин май също беше нова в града... Е, не толкова, колкото бях аз, но все пак. Поръча си кола, а аз вече усещах как се напивам, затова си поръчах една енергиина напитка и съвсееем невинно придърпах с кутрето си близката чиниика с бисквити, принадлежаща на улисалата се в разговори двойка неалеч от мен. Грабнах две бисквити с шоколад и една с някакъв червеникав пълнеж, и ги поставих пред себе си, връщайки дискретно чинийката на мястото й.

-Аз имам доста дълга история за разказване.
Около 600 години наистина си бяха доста нещо.
Не ми се искаше да разказвам за България,Клаус,Илайжа,Салваторе и толкава хора и събития от живота си.
-А ти Куин?

- Ами честно казано съм нова.. в града де. Иначе съм пътувала доста. - "над 650 години" помислих си. - Родена съм в Лос Анджелис и дойдох тук, за да уча. - казах и се усмихнах.
Донесоха колата ми и я изпих набързо. Погледнах към Ева и установих, че не мога да й разчета мислите. "Трябва да има върбинка" - казах си като успокоение.
- Ами ти, Ева?

Не бях свикнала някой да проявява интерес към миналото ми, което далеч не беше толкова розово, но трябваше да скалъпя нещо.

- Ами и аз пътувам много из страната... Иначе съм от Куба - започнах. - Не ме питайте защо нямам тен - добавих бързо. - Не съм испанка, но знам езика перфектно!... Нещо като втори език ми е.

Харесваше ми просто да стоя тук и да пия с момичетата , но трябваше да тръгвам.
-Е момичета аз ще вървя.
Взех си чантата и станах.
-Довиждане.
Излязох и ги оставих сами.

Зачудих се защо Катрин си тръгва, но реших да не й чета мислите. Съсредоточих се върху Ева. Не можехй да я питам направо "Извинявай, но аз съм вампир с дарба да чете мисли и така случаино твоите не мога да ги чета. Та пила ли си върбинка?" Абсурдно!
- Ти.. ъм.. сама ли живееш? - попитах я накрая. - Смисъл с родителите ти ли или сама.. - веднага след това съжалих. Може да е сирак - като мен. Но аз съм сирак от много много години..

- Сетих се, че имам малко работа в къщи! - казах след като осъзнах колко неловко се получи. - Чао.. - казах и изчезнах от бара.

--------------------------------------
Рп поста ти трябва да е повече от 4 реда
Катрин Пиърс

» Плажът в Мистик Фолс
» Гимназия "Мистик Фолс"
» Водопад "Мистик Фолс"
» Студио за красота "Мистик Фолс"
» Тайлър най-вероятно ще остане в Мистик Фолс заради Кералайн