Надгробната плоча

Admin Брой мнения : 19 Join date : 24.01.2011

Това е най-голяма надгробна плоча в цялото гробище

Брой мнения : 11 Join date : 15.04.2011

Бе минал само ден откакто се преместик в Мистик Фолс.Още нямах жилище.Само дрехи и пари,но това не ме правеше щастлива.Не бях дошла в този град,защото имаше нещо специялно .. е всъщност имаше.. това бе родния град на Кристофър.Исках да потърся информация за него,но не исках да го призная пред себе си.Знаех че на гробището би трябвало да има негова надгробна плоча,която родителите му са били поставили.Колкото и странно да бе исках да отида там.Дълго време се скитах и след като минах луксозния и поддържан парцел се озовах на западналия и буренясал.. там бяха старите гробове.Дълго време се оглеждах,търсих,предполгах.Как можех да разбера кой е.И тогава един ми направи впечатление.Не виждах лицевата част,но на гърба имаше звезда,същата като тази която Крис носеше като висулка.Знаех че това е неговия "гроб".Озовах се там за секунда.Стъпках високата трева и клекнах пред плочата.Беше толкова прашлясала.Изтрих праха с ръка и тогава го видях .. или по-точно снимката му.Бе все така хубав за мен.. прекрасен.Любовта ми все още бе така силна.Та той бе единствения мъж с който съм имала сериозна връзка.Тревата ме дразнеше,затова реших че е време да пооправя това място.Заслужаваше го.Макар там вътре да не бе той наистина.Само с мисъл изпеплихцялата трева,която ме дразнеше.Сега изглеждаше като добре поддържана.Видях една стара ръждясала чешма и мъркуч до нея.Личеше си че е забравена от Бога.Отидох там и доста усилия успях да развъртя кранчето.Отначало тръгна мръсна вода,но после се избистри.Сложих единия край на маркуча в кранчето на чешмата и държеейки го отидох пак до гроба.Измих плочата и полях тревата.Реших че ще е хубаво ,ако засъдя малко цветя.Е, май беше решено.. щях да се застоя.. исках да се погрижда за това.. чувствах се длъжна.. той умря заради мен..Реших че първо трябва да си намеря жилище и после да съдя цветя.Върнах маркуча и се запътих отново към града.Не знаех дали постъпвам добре .. започвах да се чудя дали това ще ме облекчи или само ще ми припони болезнените спомени .. но вече бях решила ..

Днес не бях в настроение да се преструвам! Имах желанието да избягам от всичко и всички...Реших да отида на гробищата. Мразех това място, но там винаги можех да остана сама с мислите си. Времето беше тъй хубаво. Не валеше сняг..."Защо???". Качих се в колата и потеглих по един черен път. Паркирах по-далеч и се запътих към старата част на гробищата. Там надгробните плочи не бяха чистени от години...Не бяха посещавани дълго време, а може би даже никога. Докато оглеждах с безизразен поглед наоколо, съзрях една плоча. Тя не бе покрита с високата трева, стърчаща навсякъде в старата част. Не беше и окаляна. Приближих се. Личеше си, че скоро плочата е била измита с вода. Видях старата чешма...и маркуча. Загледах се в мократа плоча. Не познавах човека, но сякаш като докоснах плочата, силна вълна от различни емоции премина през мен. Отдръпнах се уплашена. Не знаех какво се е случило. Изведнъж забелязах, че уплахата ми е активирала дарбата ми, без да знам. От нищото започна да вали сняг. Затворих очи и после мигновенно ги отворих и ги насочих към небето. Съсредоточих цялата си сила. След секунди всичко спря. Снегът престана да се сипе. Нямаше и следа от това да е ставало нещо. Въздъхнах дълбоко и се отдръпнах още повече от плочата. Нямах желание пак да я докосвам. Тя ми причиняваше нещо... Седнах до едно дърво и просто затворих очи. Уплашена, уморена от преструвките, аз имах нужда просто да затворя очи!

Брой мнения : 11 Join date : 15.04.2011

Цял ден се скитах из града,търсейки къщи за продан.Парите не бяха от значение.Намерих една доста хубава "къщурка" и я купих.Изкъпях се и се преоблякох.Отидох до цветарския магазин и купих всичко необходимо за "гроба" на Кристофър.След това се запътих натам.Още с стъпването ми в стария парцел,усетих чужда миризма.Беше странна... и как няма да е като не беше на човек.Огледах се.Не видях никого затова реших че е бил тук преди.Новината за това че има и други вампири тук не ме стресна просто защото знаех за Кристофър.Явно отдавна се бяха засели по тези места.Отидох до неговата плоча и клекнах.Обичах да го съзерцавам на времето.След,което отново докоснах плочата.Нещо стана,само с допира си разбрах че вампирът е бил точно тук.При неговата плоча.Сега вече се заинтригувах,но по-скоро неприятно.Поогледах се още малко и видях до едно дърво доста по-навътре някакво момиче.Дали пък това не беше вампирът,който търсех.Реших че ще се разкрия.Ако беше човек лесно щях да я накарам да забрави,ако ли пък беше вампир просто щях да го подпаля.МНого малко дарби се противопоставяха на моята.Трябваше да са свързани с водата,а те и тази като моята са много рядки и старинни.За две секунди бях пред съществото.Вече знаех че е вампир.В момента,в който застанах пред нея тя отвори спокой очи.

- Здравей! *казах леко присмехулно и повдигна една вежда*

-Здравей! *погледнах я, без да изразявам никаква заинтересованост*
Няколко секунди очите ми бяха насочени към нейните. Но после отклоних поглед и отново затворих очи. Не ме беше страх от непознатия вампир! Изведнъж усетих пареща вълна да преминава през тялото ми. Изтръпнах.
Отворих сините си очи и я погледнах, вече с виден интерес. Тя не бе помръднала. Зад нея отново съзрях изчистената стара плоча. Незнам как, но я свързах с вампира, стоящ пред мен. Бавно се изправих и заобиколих съществото. Отидох до плочата. Тогава се обърнах към момичето.
-Познаваше ли го?

Брой мнения : 11 Join date : 15.04.2011

Засмях се наум.Дали го познавах?Той бе вероятно любовта на живота ми.Той ме спаси.
-Да .. преди много време.Беше вампир!
-И има гроб?
-Да, майка му и баща му са поставили плочата за да има къде да го оплакват.Общо взето той ме спаси след като ме нападна вампир.Опитваше се да ме научи как да живее и ме обичаше.Но... аз направих глупост и той плати за нея.*без да се усетя бях седнала на тревата с насълзени очи* Върнах се заради него исках да потъррся информация.*въздъхна* Дори не знам защо ти го казвам.Аз съм Роксан между другото.*подадох й ръка това означаваше че имам добри намерения.Попринцип не бих развяла белия флаг,ако спомените в главата ми в този момент не бяха твърде болезнени.*А, ти? Ще ми кажеш ли името си?

-Изабел. Приятно ми е. *здрависахме се*. Не бях много сигурна в това, което правех, защото може би вампира имаше задни мисли. Все пак щях да си имам едно наум...
Неусетно, размишлявайки, една сълза се стече от окото ми. Сълзата се превърна в ледена капка, която при падането на тревата се строши. Замислих се над думите, казани от Роксан. Натъжиха ме. Седнах до нея.
-Знам какво ти е!...*още една сълза се стече бавно*
Предпазливо хванах Роксан за ръката и я стиснах. Усетих някакво равновесие между нас. Някакво изравняване на силите...
Преглътнах и продължих:
-Моят създател. Той притежава сърцето ми. Той ме спаси, дори и по този начин. Не знам дори името му. Виждала съм го само веднъж, но и това ми бе достатъчно. Обичам го!!! И го търся с векове...Дори и да знам, че може да е мъртъв, аз все още имам малка надежда..че ще го видя отново..И ще сме заедно! *сведох глава и сълзите продължиха да падат като ледени капчици на зелената трева...*

Брой мнения : 11 Join date : 15.04.2011

Както се казваше.. винаги трябва да има баланс.С докосването на Изабел аз усетих този баланс,който от много време насам не бях.Беше хубаво.Забелязах че сълзите й се превръщаха в ледени капки.Тогава се досетих каква е дарбата й .. кирокинеза.Спомням си че Кристофър ми бе разказвал за дарби като моята и тази на Изабел.Бяха много рядки и датирата сред вампирите като едни от първите дарби,но както при хората така и при нас имало закони вампирите трябвало да се прикриват,а те вместо това започнали да използват силите си все повече.Постепенно с вековете ставали все по-рядки и по-рядки.Почти не се срещали такива вампири.И ето защо.. вярвам и двете усетихме баланса.Аз владея огъня .. а тя леда.Понякога дори и да исках да се контролирам не можех.. а ако тя бе наблизо нямаше да има проблем.След това чух историята й.
-Съжалявам.. не знам какво друго да кажа*подсмихнах се леко*
-Знам.. но и знам че ме разбираш!
-Почувства го нали?Баланса?
-*въздъхна* Да!
-*усмихнах се* Тук ли живееш?Аз се преместих наскоро..

Минаха няколко минути докато се усетя каква е силата й! Нищо не можеше да предизвика такъв баланс...освен съчетанието на двете древни сили.
-Добре дошла в града! *и се усмихнах леко* Аз живея тук от доста време. Но къщата ми е навътре в гората. Предпочитам да не съм в центъра на нещата. Дори и в училище да съм... *погледнах Роксан и ми стана леко неловко* Между другото, записа ли се в училището? Мога да те разведа ако желаеш... А намери ли си жилище??? *желаех да бъда учтива с Роксан, но се боях че задавам много въпроси и я обърквах, затова млъкнах*
Все пак страхът от това "приятелство" бе отминал. Чувствах се по-спокойно около нея. Особено като знаех за силата й...и узнах историята й.
Пък и имах нужда от човек, който ме разбира. Пред който да не нося маска...

Брой мнения : 11 Join date : 15.04.2011

Ами както разбра .. нова съм.Намерих се едно жилище,което може би ще наема под наем,но честно казано май предпочитам друго място не знам.Колкото за училище .. не не съм се записала още.. Честно казано не знам дали мога да понеса още една гимназия *засмях се*.. ии да би било супер,ако можеш да ме разведеш!*светнаха ми очите* Откъде започваме? *засмях се и плеснах с ръце*

-Радвам се!!! *усмихнах се широко* Честно за мен няма значение откъде ще почнем. Градът е малък, но има доста места за посещаване. Предложи нещо... Може да отидем в парка, в бара, в салона за красота....Просто да не изброявам. *засмях се* Реши ти!

Но пък ако желаеш...може да отидем на ледената пързалка? Там ми е едно от любимите места. Предполагам, че знаеш защо... *подсмихнах се лукаво*

Брой мнения : 11 Join date : 15.04.2011

-Дам.. само че има един малък проблем,ако нещо ме разстрои едва ли ще остане много от пързалката!*двете се засмяхме*
-Спокойно.. *бутна ме леко с рамо* нали аз съм с теб!
-Ами тогава какво ще кажеш да ме заведеш в някой хубав магазин защото имам нужда от нови дрехи за училище после да хапнем нещо .. ноо в някой ресторант *изгледах я леко иронично* и после да отидем на пързалката?

*усмихнах се доволна от отговора*
-Идеално! Хайде към мола....
*и я дръпнах леко*
Двете добре се разбирахме, пък и вече настроението ни се бе оправило. Имах нужда да се разведря и да се почувствам в свои води. Може би това приятелство бе началото на нещо страхотно. А мола е супер старт!!!

Тръгнах от къщи в 23:59 и в 00:00 вече бях стигнала на гробищата. Огледах се наоколо, обърнах се към храстите и я усетих.
- Здравей, Кат. - казах и се усмихнах.
След няколко секунди тя се показа от храстите и също се усмихна.
- Как върви? - попитах.

Аз зъкаснях с около 2минути,а Куин вече беше там.
-Здравей Куин
-Добре.
Огледах се.
-Е ,откъде започваме?

- О, ами чакай да се концентрирам. - казах и затворих очи.
Да, както предположих, веднага усетих магнитните сили. Отворих очи и казах:
- Мисля, че оттам. - след което посочих надгробната плоча.
- Нещо все едно ме вика там. - засмях се.

Куин се концентрира и тръгнахме към посоченото място.
-Да вървим.
Изведнъж и аз почувствах нещо ,но много слабо.
-Какво предполагаш ,че е?

- Ами нямам представа.
Дали беше така..
- Но със сигурност ме тегли.. все едно има нещо отдолу. Искаш ли да проверим?
Посочих към плочата и тръгнах към нея. Когато стигнах там леко я повдигнах, усетих силен вятър и я пуснах.
- Усетих вятър. - казах уплашено.

-Искаш ли да проверим?-попита Куин.
Усмихнах се лукаво.
-Нали заатова сме дошли.
-Мисля че и аз го усетих,но не толкова силно.

- Е, и аз не чак толкова силно, но все пак го усетих.
Погледнах намръщено плочата и пак я повдигнах, но този път когато усетих вятъра не я пуснах.
- Е, какво мислиш? - попитах.
Подуших въздуха. Мърша!
- Ужас! Нещо е умряло и смърди ужасно! - изкрещтях и пуснах плочата.

Куин изпищя и изпусна плочата.
-Шшш-т -сложих пръста на устните си и изсъсках.
Погледнах я строго.
-Нилой не трябва да ни чува.Е ,а сега какво ще правим с това?

- Как какво? - погледнах я строго.
- Слизаме долу. - прошепнах.
Погледнах я с кучешки очички и започнах да повтарям като малко дете:
- Моля те, моля те, моля те!
Тя ме погледна и се засмя.
- Нищо смешно няма. - казах, но и аз се засмях.
- Е, слизаме ли? - попитах

-Естествено!
Скочих долу и подадох ръка на Куин.
Тя ми се стори несигурна затова я подканих.
-Хайде ,ела.
Тя хвана ръката ми и се озова до мен.

Неискам да си го признавам, но ме беше страх какво ще намерим.
- Насам! - казах.
Подуших въздуха отново и усетих миризмата по-силно.
- Как издържаш на тази миризма? - попитах я.