Надгробната плоча

Подсмихнах се коварно.
-Помниш ли дарбата ми.
Тя ме погледна недоумяващо,въпреки че си я спомняше.
-Копирах дарба ,чрез която да притъпяавам усещанията.

- Това е яко.
Казах и се засмях.
- От нас ще станат странни вампирки.
Изрекох мислите си на глас и след това се изчервих леко.
- Имам предвид... може да умрем, а не ни е страх особено много.

Замислих се.
-Всъщност ние вече сме мъртви.
Спрях за малко.
-Как мислиш да прекараш вечноста?

Замислих се.
- Ами.. ще търся сродна душа, а когато я намеря, ще останем заедно за винаги.
Отново се замечтах.
- Ами ти?

"Ще продължа да бягам от Клаус..."
Използвах една от дарбите си-щит срещу останалите дарби за да не прочете мислите ми.
-Аз живея ден за ден!
И това не беше лъжа.

Не ми прозвуча убедително, но тя беше направила някакъв щит и неможах да прочета мислите й.
- Е, да продължаваме?
Попитах и посочих напред. Тя кимна и тръгнахме, но по-бавно.
- За какво мислиш?
Попитах я, след дълго мълчание.

Тръгнахме и доста дълго мълчахме.
Но това не беше онази притеснителна неудобна тишина...беше приятно.
Потънах в мислите за минлото си.
Изведнъж Куин наруши тишината.
-За нищо особено,а ти?

За човешкото ми гадже, помислих си.
- За Фин, който скъса с мен. Първия човек който къса с мен.
Наблегнах на човек и осъзнах, че това ме е наранило.
- Е, не е единственият, нали?
Попитах и си сложих фалшива усмивка.

-Да , така е.
Колко време вървяхме.
Исках да видя часа,но испуснах часовника ми и той се вчупи.
-Мислиш ли , че скоро ще стигнем?

-Ами, ако съдим по това, че нещото което смърди ужасно, започва да мирише по-силно, предполагам да.
След като се изказах, усетих, че ме побиват тръпки.
- Теб страх ли те е, Кат?
Попитах я, за да видя дали само аз съм страхливка.

Не ме бе страх от нищо повече от Клаус
-Не,не ме е страх.
Нямаше смисъл да я питам същото ,защото си личеше по изражението и , че се е изплашила.
Онова започна да мирише адски силно и прецених , че буквално всеки момент ще стигнем.

- Какво е това, по дяволите?!
Изпищях като видях смърдящото нещо. Неможех да преценя какво е, но приличаше на гарван.
- Прилича ми на гарван..
Казах и погледнах Катрин. Имаше изучаващо изражение и зачаках да проговори.

Вървяхме когато изведнъж Куин изпищя.
Опитах да видя какво я бе сплашило така.
-Мисля , че е Гарван .-казах с хладен и уравновесен тон.
Изведнъж се вбесих.
-Някой си играе с нас!Не може да сме дошли тук само за да открием тази шибана птица-ктещях без да мисля какво ще си помисли Куин - Какво искаш-не си въобразявах или поне не шислех така.Щом видях гарвана си помислих за Деймън,но не мпжеше да е той защото си мисли , че съм в гробницата.
Ами ако не си играеха с НАС или с МЕН, а с Куин?
Започнах да плача.Тази птица събори огради градени с векове.Плачех и то с глас.Куин не ми обърна внимание щом заплаках ,защото се взираше в гарвана,Но се радвах , че не обърна внимание колко съм слаба в момента.

Не беше възможно да сме дошли, за да видим само това.
- Мисля, че не е истина! Не може да сме тук, заради това.. неможе то да ни тегли..
Тогава се обърнах към Катрин. Тя плачеше.. Реших да не мърдам. Доближих се до гарвана и го пипнах.
- Това нещо е гумено и с малко перца..
Извиках ядосано. Не, не! Това не мирише на мърша. Друго беше.. Обърнах се към Катрин и дори и да не исках да я притеснявам се наложи да повторя..
- Това е гумено.. и има малко пера..
Когато свърших с думите си тя го погледна, озова се до него за миг след което го пипна. Ядосано го хвана и го хвърли надалеч.
- Какво става?
Попитах.

Ядосах се!
Вече бях сигурна , че някой си играе с нас!И с двете.
-Просто ... няма значение!Моля те опитай да забравиш това мое състояние.
-Изглежда някакъв извратеняк си играе с нас.

- Н-н-няма проблеми..
Заекнах от страх. Наистина щях да се опитам да забравя това нейно състояние.
- Ами, щом е извратеняк да се махаме, а?
Тогава факлите изгаснаха, а аз започнах да тичам към изхода.

Тук ставше нещо ужасно,но не ми се искаше да разбирам какво.
Може би след като изляза от рик,но не и сега.
Опитах да запазя хладнокръвив,но не можех.
Затичах се след Куин.

Излезнах от странното място и се отдалечих на няколко метра, а след това седнах на тревата и задишах учестено. Тогава излезе и Катрин и седна до мен.
- К-к-какво става там долу?
Попитах с ясен страх в гласа.

Излязох и задишах тежко.
Куин заговори заеквайки,но имаш чувството , че и аз ще говоря така.
-Н-н-не знам.
-Но мисля , че е най-добре да се пробираме.
-Това е истински ужас.

- И аз мисля така.
Казах.
- Довиждане, Катрин. Пак ще се видим.
Казах и помахах за чао. След което затичах право към къщи. Умирах за един студен душ...

-Довиждане,Куин.
Тя изчезна в тъмнината.
Върнах си самоубладението.
Извадих телефона си и се обадих на брокерката си за да вися какво ще ми предложи днес.